Може ли доходността по дълговите инструменти на една държава да расте, въпреки задържането и последвалото понижение на лихвите от централната банка с най-голямо влияние върху въпросната страна. Още по-голям става парадоксът, когато на пук на всички лихвени понижения доходността остане без промяна, но едно събитие тотално промени възприятието за тази държава. Така, въпреки, че държавата повече не може да крие проблемите на публичните си финанси и изтегли заеми в размер на 9% от брутния си вътрешен продукт, доходността по дълга й пада.
Това е опитът на България от последните шест месеца. Оказва се, че нищо не може да понижи доходността по Държавните ценни книжа, защото на всички е ясно, че страната ни е уязвима. Бюджетните дефицити, които придобиха системен характер от 2021 година насам поставят България н положение да се нуждае от ликвидност. И след като нуждата е осъзната, пазарите се възползват от уязвимостта и извиват ръцете за по-висока доходност.
Вижда се при Държавните ценни книжа, които имат срок на обслужване три и 3.5 години. Те представляват краткосрочен и средносрочен дълг, какъвто характер имат и лихвите на Европейската централна банка. Затова връзката между лихвите по депозитното улеснение имат най-силна връзка именно с краткосрочния дълг.
Графиката ясно показва, че доходността по Държавните ценни книжа, която се формира от лихвата по тях и цената, на която се придобиват не следва лихвената политика на Европейската централна банка. Докато България има проблеми, доходността расте, или остава без промяна пренебрегвайки динамиката на лихвите на ЕЦБ.

И когато България получава зелена светлина да замени лева с евро, ставайки част от еврозоната, изведнъж доходността пада.
Това не отразява по-стабилна България. Това отразява, че зад България стои Европейската централна банка. И икономиката на еврозоната.
Това е лош сигнал, защото ще стимулира прахосничеството на правителствата. Те ще продължат да харчат и да правят дефицити, и ще се възползват от ниските лихви, които ще помагат държавния дълг да се пласира изгодно.
Това е най-прекият път към кризата. Съвсе скоро България ще започне да плаща за лихви средства равни на два процента от Брутния ни вътрешен продукт. Това ще спира развитието ни, защото няма да позволява парите да се инвестират.




