Публичните финанси на България са в много тежко състояние, но ако послушаме всички препоръки на Международния валутен фонд можем да си създадем и още по-сериозни проблеми.
Всяко повишаване на преките данъци – личните подоходни, или тези на фирмите, ще има тежки последствия за икономиката на България.
Причината е, че българското общество се състои от огромен дял бедни и работещи бедни, почти няма средна класа и има много малък брой богати българи. Такава ситуация предполага недостатъчно значим фискален ефект от всяко допълнително облагане на доходите.
Ако вземем за пример Обединеното кралство, там има бедни, работещи бедни, истинска средна гласа, горна средна класа, богато и много богати. И битката се води затова дали да се обложи средната класа, или горната средна класа. На богатите никой не посяга.
Трябва да знаем и друго. Всяко пипане на данъците е действие с последствия. И най-често аритметиката не е като в четвърти клас – плюс минус и умножаване. Става въпрос за влияние върху потребителски очаквания, бизнес стратегии, еластичност на различни фактори, тоест, малките намеси предизвикват голям ефект.
След като няколко години Минималната работна заплата се повишаваше с нормативни решения, днес най-големия дял – почти половината работещи са с доходи около минималната работна заплата. В няколко региона на България минималната работна заплата е три четвърти и дори повече спрямо средната работна заплата. Това означава, че в тези региони хората масово работят за минимално заплащане. Означава също, че ако то продължи да се повишава смело, както и досега или бизнесите ще се откажат да оперират, или ще започнат да укриват доходите на служителите си, с тяхно съдействие. Още един аргумент, че покачване на доходите с нормативни средства няма да доведе до допълнителни приходи. Нито допълнителното им облагане.
Но да видим, какво се случва с по-големите подоходни групи.
Ако човек получава около 2000 лева на месец и живее в собствено жилище без да плаща ипотека, най-вероятно е точно над водата и може да си позволи да диша спокойно. Ако едно семейство разчита на доход от 2000 лева, то със сигурност не би могло да се определи като благоденстваща средна класа и всяко отнемане на допълнителни средства ще го доближи до бедността. Всъщност, линията на бедността за тази година е определена на 638 лева, което означава, че едно четиричленно семейство трябва да получава поне 2200 лева месечно, само за да не попадне административно в категорията на бедните. Как ще се чувства е съвсем друг въпрос.
Оказва се, че и от тях трудно може да се вземат пари без да се посегне на благосъстоянието на две трети от активното население.
Какво се случва с хората с доходи между 3000 и 5000 лева и тези до 10 000 лева месечно. Това са работещите, които наистина може да се каже, че живеят спокойно. Не са богати. Навярно изплащат ипотека. Отдавна стандартната ипотека отнема поне 1000 лева на месец като вноска за обслужване. Навярно плащат поне 1000 лева на месец за уроци на децата и още толкова за неучебни занимания – спорт, кръжоци и други форми за развитие на таланта им.
Сиромахомилското мислене би казало, че плачът на богатите не е плач от страшна болка и няма проблем да се бръкне в джоба им. Това са хората, които са се потрудили да се образоват и да получат добре платени работни места. Това са хора, които развиват малки бизнесчета и постоянно се тревожат за утрешния ден. Да се посегне на техните доходи означава да накажем трудолюбивите, ученолюбивите, талантливите затова, че всички ние сме допуснали като държава да се заринем в бюджетни дефицити и дългове.
Какво става с богатите. Те са под 2% от населението. И половината им доход да се обложи, приходите няма да са достатъчно значими за да решат какъвто и да било проблем. Ако вземем на Димитър Бербатов бутонките и калците, той ще продължи да рита от любов към футбола, но няма да постига успехите и да може да развива таланта си, както досега.
Примерът е метафоричен. Бербатов вече не е е в активна футболна възраст. Но да му се отнемат бутонките, е абсолютно същото, като да се обложат тези, които създават и да им се отнемат средствата за производство и да порежем потенциала им да създават. Мислете за бутоните на Бербатов, като за ежедневните грижи, които един певец полага за гласа си. Които един спортист полага за да е във форма. Които един програмист и човек със свободна професия полагат да са информирани и технологично подсигурени за да оказват услуги на ниво. Адвокатът плаща абонаменти за бази данни. Финансистите и икономистите за информационни услуги.
Същото се отнася и за предприятията. Те инвестират. Те създават работни места. Те плащат заплати. Да се обложат печалбите им ще ограничи техния потенциал да инвестират и да се разрастват. А както стана ясно по-горе, държавата вече вдига разходите им, като повишава минималната работна заплата и така предопределя увеличаване на разходите им за персонал без те самите да планират такова и без бизнесът им да е създал печалба и рентабилност, която може да посрещне нормативните утежнения.
Да не говорим, че при осем процента бюджетен дефицит и двойно повишаване на данък печалба няма да реши проблема. Да, макар и данните на Министерство на финансите да не подсказват това, спокойно можем да кажем, че недостигът на средства – това, което държавата ще плати превишава това, което ще събере с около осем – девет процента спрямо брутния вътрешен продукт. Затова и вече се изтеглиха заеми в такъв размер. Част от парите ще се дадат за капитализиране на държавни фирми и това няма да се осчетоводи като разход, но ще бъдат извадени пари. Пари, които ги няма. Догодина положението също ще бъде тежко.
Отговорното държавничество не може да си позволи да удари бизнеса и обществото. Поне докато положението на стане отчайващо.
Къде тогава се крият резервите?
Със сигурност си струва обмисляне на възможността за повишаване на осигуровките. И най-вече тези за пенсия. В първия – държавен стълб.
През годините много правителства ги намалиха драстично и днес пенсионната система е най-големият обособен канал за бюджетни разходи. Цели 11% от БВП. Близо половината от тези разходи се покриват с преливане от парите, които осигуряват данъците и така се къса връзката между спестяване за пенсии и размер на пенсиите.
Вдигане на осигуровките ще е болезнено, но ще означава подсигуряване на пенсионните права на работещите.
Историята е показала, че на пенсионните права се посяга в краен случай. Когато дойде некомпетентно управление, наложено с външна сила . Така комунистическата власт съсипва перфектната пенсионна система, създадена по царско време. Вторият прецедент е реформата от края на 90-те, когато плащаме цената за десетилетия живот назаем.
Звучи ли ви познато?
Заключението е ясно. Вдигане на осигуровките ще засегне и бизнеса, и работещите, но ще даде малко повече сигурност за бъдещето им. Или поне ще намали риска пак да се нарушат правата и пренебрегнат заслугите на възрастните след няколко десетилетия, ако днес решим да продължим да живеем назаем.
Може да се обмисли и повишаване на местните данъци и такси. Тези върху моторни превозни средства, недвижимите имоти и сделките с недвижими имоти. В момента чрез тях държавата ежедневно търпи подигравки. Нито данъчните оценки съответстват на пазарните, нито цените, по които сделките се сключват съответстват на реалните. Много е възможно да се предприеме както масово решение, които би увеличило приходите с поне един процент от брутния вътрешен продукт. Възможно е и частично решение -а да се вдигнат данъците за вторите жилища. Ваканционните имоти, инвестиционните имоти.
Тук експертната мисъл се разделя на две. От една страна облагане на имотите би направило по-скъпо притежаването им и може да демотивира хората да купуват и бизнесът да инвестира както се казва „в бетон и тухли“, които стоят необитаем. От друга страна строителството е секторът, който движи икономиката. И ако се посегне и на него, може икономиката да се стресира в много неподходящ момент, когато като цяло европейската икономика е в насипно състояние и негативите й вече засягат България по линия на външната търговия и съкращения в експортноориентирани фабрики.
въпросът за реформи, повишаване на ефективността на разходите, не може да се пренебрегне, но от 20 години следя публичните финанси и така и не видях някой да се опита да я повиши, камо ли да е успял.
*Статията е публикувана в „Гласове“ на 30 септември 2025 година.
