Приключвайки август с бюджетен дефицит от 2.4% спрямо брутния вътрешен продукт правителството постигна рекорд, който не е записван откакто месечните отчети се публикуват в началото на века. Този антирекорд е предупреждение, че ако не се вземат спешни мерки за овладяване на бюджетните разходи, или не се открият източници на допълнителни приходи, в края на годината България за първи път от 2014 година може да се окаже със свръхдефицит. Тоест над три процента спрямо брутния вътрешен продукт, който е фиксиран правилата за функциониране на европейския съюз.
Увеличението на приходите през август спрямо юли е с шест милиарда лева, което е стойност равна на постиганата в нормалните месеци от първото полугодие. Това показва, че извънредните мерки, на които финансовата министърка Теменужка Петкова обяви, че ще разчита да решат проблема през второто полугодие, още не са сработили.
Повод за притеснение е практиката през четвъртото тримесечие бюджетните разходи да стигат среден месечен размер в размер два пъти по-голям от средния месечен за първите девет месеца на годината. Това е аргумент, че ако не се предприемат извънредни мерки, няма шанс дефицитът да се овладее в рамките на европейските правила.
Позиция на Центъра за икономически и политически анализи (ЦИПА) е, че истината за състоянието на публичните финанси се крие поне от три години и в този смисъл дефицитите, които се представиха за 2024 и 2023 година са плод на извънредни мерки, каквито преди това не се предприемат, но също на лоши практики при осчетоводяване на държавните разходи. В комбинация двата фактора изкривяват представата за състоянието на публичните финанси и пречат на провеждането на експертен дебат, защото замъгляват представата за проблема, чието решение се търси.
Такава реалност крие реалната заплаха България в обозримото бъдеще да се изправи пред удвояване на разходите по изплащане на лихви за изтеглените от нея заеми. За тази година се очаква те да стигнат един процент от Брутния вътрешен продукт. Преди края на десетилетието може да стигнат два процента. Това ще е огромен ресурс, който ще се използва за покриване на днешното фискално прахосничество, вместо да послужи за финансиране на ключови функции от публичния сектор като образование, здравеопазване, отбрана и сигурност, и други.
