Поредна година на поголовно увеличение на заплатите в публичния сектор без да е покрито с приходи, планира държавата с проекта на бюджет за 2026 година. Отново се предвижда сигурно вдигане на разходите и пожелателно се определя прогноза за приходите. Не на последно място, заради иновативните счетоводни техники, с които държавата пресмята бюджетното салдо в последните три години, бюджетният дефицит като понятие и в размера, в който се представя от държавата, вече не показва реалното състояние на публичните финанси.
Като резюме, в проектобюджета се залага с дефицит в размер на три процента от брутния вътрешен продукт. При допускане за брутен вътрешен продукт от 120 милиарда евро, приходите за догодина се прогнозират на 51.4 милиарда евро, а разходите на 55.08 милиарда евро. И при двете суми увеличението спрямо очакваното им изпълнение за тази година е 14%. Така номиналният дефицит се прогнозира да стигне 3.68 милиарда евро, което е точно в трипроцентовата рамка.
Прогнозата за икономическия растеж е от 3% през тази година да се свие на 2.7% догодина и на 2.5% през 2027 година. Инфлацията за тази година се оценява на 3.6%. Догодина трябва да се забави до 3.5% догодина и до 2.9% през 2027 година. При тези темпове на реален растеж и инфлация, както и според заложения дефлатор – икономиката не може да нарасне толкова, че текущата данъчна система да събере допълнителните постъпления. Тоест, отново имаме несигурна прогноза за приходите която цели да оправдае намеренията за разходи.
Заемите, които Министерство на финансите изтегли през тази година и планира да изтегли до 2028 година нямат аналог в новата ни история. Подобно поголовно задлъжняване е имало в последните години на комунизма преди да падне. Министерство на финансите трябва да се срамува с този проектобюджет, защото чрез него изневерява на принципите си. Вместо да бъде пазител на стабилността и да провежда благоразумна фискална политика, Министерство на финансите обслужва популистките програми на партиите от управляващата коалиция.
Министерство на финансите прогнозира дефицит за 3.6 милиарда евро, но догодина ще тегли заеми за 10.5 милиарда. От тях четири милиарда ще се дадат за погасяване на стари дългове. Останалите над шест милиарда ще покриват недостиг на средства и той е два пъти повече от планирания дефицит.
За тази година също се очаква дефицитът официално да шест милиарда лева, но държавата вече изтегли 18 милиарда. Точно заради тези разминавания между официален дефицит и потребност от финансови средства, които държавата не събира самостоятелно, занапред ще ползваме термина „НЕДОСТИГ“. Това е ново понятие и ще замества думата „дефицит“ като по точен измерител за парите, които държавата харчи без да ги има. Колкото е недостигът, толкова ще са заемите.
Когато държавата се нуждае от ликвидност и тегли заеми в размер двойно по-голям от декларирания бюджетен дефицит, дори той да е признат за коректен от Европейската комисия, Европейската централна банка и европейската статистическа служба ЕВРОСТАТ, очевидно дефицитът, както се представя, повече не е коректен измерител на положението, в което се намират публичните финанси. Затова занапред ще обогатим понятийния апарат и ще си говорим за „НЕДОСТИГ“. Недостигът на средства е равен на новите заеми, които се теглят, минус погашенията по стари заеми. Така се вижда колко средства реално не достигат на държавата за да разплати със собствени приходи всички разходи, които планира да направи.
Терминът „Бюджетен дефицит“ започна да се изпразва от съдържание през 2023 година, когато Асен Василев реши да секвестира средства от Българския енергиен холдинг и да ги представи като бюджетни приходи, за да се свие дефицитът. Това бяха средства, които не постъпват в следствие от нормалното функциониране на държавата и рутинно се изземват от частния сектор чрез преразпределителната роля на данъчно-осигурителната система.
Още по иновативни техники за осчетоводяване на дефицита започна да прилага и следващият финансов министър Теменужка Петкова. Тази година е втората, при която още към септември бюджетният дефицит стига близо три процента от брутния вътрешен продукт, но по някакво необяснено обстоятелство, четвъртото тримесечие се оказва с балансиран бюджет и в края на годината дефицитът си остава три процента спрямо БВП.
Освен приходи с извънреден характер като авансовото облагане на банковите печалби за догодина, още в първото полугодие на тази година, се прилагат и мерки за фиктивно ограничаване на разходите. Това е така нареченото предупреждение от страна на правителството към бизнеса, който е доставчик, или изпълнител на обществени поръчки, да не начисляват фактури за свършената от тях работа. При издаване на фактура търговецът е длъжен до 15 число на следващия месец да внесе дължимия ДДС.
Ако правителството не плати в срок на фирма изпълнител, тя ще внесе ДДС, и допълнително ще влоши финансовото си състояние, защото освен, че не получава парите си, трябва да даде една шеста от постъпленията си като дължим ДДС.
Затова се постига изгодната ситуация за правителството фирми да не издават фактури. Чиновниците на ЕВРОСТАТ не начисляват допълнителни разходи от просрочените задължения, защото тях ги няма дори на фактура.
За тази манипулация призна председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков. От свои източници „Фискален Монитор“ знае, че тя се прилага от поне две години.
Министърът на финансите ще каже, че това са инвестиционни заеми и с тях ще се реализират стратегически инвестиции. Да, но заемите се налагат, защото вече държавата не разполага със спестявания във фискалния резерв, както през първото десетилетие на този век до 2014 година. Да се теглят заеми за държавни инвестиции, показва, че собствените приходи не достигат. Лайтмотивът на този бюджет ще е „НЕДОСТИГ“.
Каквито и глупости да извърши Асен Василев като министър на финансите, Темнужка Петкова ще го реабилитира като извърши същите глупости, но в двойно по-голям размер.
Финансовото министерство планира от 2025 г. до 2028 г. да изтегли 34 милиарда евро. Това са 68 милиарда лева по днешни пари. Номиналният държавен дълг спрямо 2020 година ще се утрои. В отношение към БВП държавният дълг ще нарасне с 56% и ще стигне 36% от БВП. И то ако не се заемат повече средства. Практиката показва, че прогнозите за нови заеми подценяват реалността.
ОСНОВНИ ИЗВОДИ ОТ ПРОЕКТОБЮДЖЕТА
- Увеличението на приходите е не реалистично
- Увеличението на разходите е безотговорно – не е осигурено с приходи и не е обвързано с резултати
- Дефицитът вече не е обективен измерител
- Заемите показват реалния недостиг на средства
- Прогнозата за приходите е нереалистична
- Бюджет’26 реабилитира безумията на Асен Василев
