Държавата ще продължи да прави дефицити по три процента от брутния вътрешен продукт. Ще задлъжнява с три поти по-големи темпове от официалния дефицит, но няма да вдига осигуровките и вместо да увеличи рязко заплатите на няколко съсловия, ще вдигне доходите на всички с по 10%.
Това са основните изводи от редакцията на проектобюджета за догодина. Разходите се намалят с два процента от 55 на 54 милиарда евро, а очакванията за приходите са намалени от 51 милиарда евро на 50 милиарда (също с два процента). Дефицитът си остава три процента от брутния вътрешен продукт. Новите заеми, които държавата планира да изтегли са 7.8% от брутния вътрешен продукт (9.4 милиарда евро) при първоначални планове за 8.3% от БВП (10.3) милиарда лева.
Отпада автоматичното увеличение при военни, полицаи, НСО, ДАНС и ДАТО, както и във висшето образование. Вместо това се предприема масово вдигане на разходите за заплати с 10%. Привилегията за автоматично осъвременяване остава само при учителите, депутатите и Висшия съдебен съвет. Отмяната на автоматичното осъвременяване обаче не е абсолютна. Тя се въвежда в преходните и заключителни разпоредби, където пише, че разпоредбите в други специални закони, които фиксират заплатите в дадени сектори като проекция на средната работна заплата, просто няма да се прилагат през идната година. Какво остава за 2027 година, ще бъде предмет на бъдещи разговори.
Успех за бизнеса е, че отказа държавата да събира повече пари за осигуровки чрез вдигане на ставките за пенсионни вноски. Успех за синдикатите е, че постигнаха дигане на заплати в подсектори на държавното управление, които бяха пренебрегвани. И двете съсловия си остават късогледи за проблемите, които се заформят в публичните финанси и се радват на малките успехи, пък ако настъпи нещо страшно, нагласата е да мислят, когато се случи.
Държавата продължава с практиката да декларира един дефицит, а реално да се нуждае от далеч повече пари. Това се вижда през планираните заеми, а като имаме предвид че два и половина процента от брутния вътрешен продукт ще се ползват за плащане на стари заеми, излиза, че общият недостиг на средства догодина ще е около пет процента от брутния вътрешен продукт или шест милиарда евро, при обявен дефицит от 3.6 милиарда.
Изводът е, че така наречените социални партньори не желаят да жертват своите съсловни права, но нямат нищо против държавата да продължи да затъва в задължения. С този редактиран бюджет не се решава нито един от проблемите, които изкараха хора да протестират.
Източници на „Гласове“ потвърдиха експертните коментари от седмицата, че ако се стигне до съкращаване на разходи, то ще са именно плащанията за инвестиции, и от тях ще се засегнат най-вече тези за отбрана. Нагласите на управляващите са, че трудно могат да отлагат така нежните ремонти на пътна инфраструктура, както и тези за обновяване на водопреносни мрежи.
В същото време плащанията за инвестиции в сферата на отбраната имат ниска полезност (т. нар фискален мултипликатор), особено ако не са насочени към иновации. Възможно е да се стигне до забавяне и на реализацията на завода за барут.
Като спрял часовник, който излиза точен веднъж на ден може и бившият финансов министър Симеон Дянков да се окаже прав и през 2027 година да наблюдаваме криза на публичните финанси. Очевидно е, че през идната година състоянието ще се влошава, а управляващите така и не обясниха как ще променят посоката на държавните финанси догодина, след като не пожелаха да го направят през тази и то под натиска на десетки хиляди протестиращи.
