Правителството се похвали, че бюджетът за миналата година е приключил с дефицит от 6.8 милиарда лева, или 3.1% от Брутния вътрешен продукт. Стойността макар и да надвишава трипроцентовата граница не е сочи влошаване на публичните финанси, доколкото и в предишните години дефицитът беше с подобни мащаби. Успокоение може да се черпи и от фискалния резерв, чийто размер е 17.4 милиарда лева. Това е с 8.2 милиарда лева повече от 31 декември 2024, и извадена от контекста, новината звучи страхотно. Хем държавата е с бюджет дефицит, хем резервите растат. За съжаление, отразява схема от стопански операции между бюджета, фискалния резерв и държавни дружества, но не е сигнал за подобряване на публичните финанси.
Държавата вдигна капитала на Българска банка за развитие, но парите, които вече са на ББР във Фискалния резерв. Това ще се разкаже подробно по-долу.
Първо, бодряшкото прессъобщение на финансовото министерство:
„Въпреки множеството коментари за значително влошаване на бюджетното салдо спрямо индикативната цел за годината (дефицит в размер на 3 на сто от прогнозния БВП), бюджетната година приключи с минимално отклонение от едва 0,1 на сто от прогнозния БВП. Предвид предизвикателствата, в хода на изпълнението на бюджета бяха положени съществени усилия както по отношение на увеличаването събираемостта на приходите, така и за спазване на бюджетната дисциплина по отношение на разходите“.
Дотук с бодростта
Почти се почувствах споменат от финансовото министерство с препратката към множеството коментари за значително влошаване на бюджетното салдо. След като цялата минала година отстоявах, тезата, че дефицитът дори и да се свие до декларативни три процента от брутния вътрешен продукт, държавата реално има проблеми. И декларираният дефицит вече не е работещият показател, който да ни ориентира за мащабите им. Занапред, трябва да се говори за „недостиг“, защото недостигът отразява реалната потребност от външно финансиране на държавата – разбирайте заеми. Той включва официалният бюджетен дефицит, плюс онези плащания, които не се класифицират като разходи, за да се включат в бюджетната отчетност, но все пак държавата ги прави. Наричат се „разходи под черта“. И освен, че ги прави, няма свои средства, поради което тегли заеми.
Последното е много важно, защото в силните години, държавата финансираше „разходите под черта“ с пари от фискалния резерв, а тегленето на заеми показва, че той вече е изчерпал силата си на буфер.
Как може да теглим заеми, да поддържаме дефицити, и резервът расте?
Ако гледаме бюджета като айсберг и се фокусираме върху видимата една десета, която е над повърхността, нещата са прости. Фискалният резерв на 1 януари тази година трябва да е равен на резерва година по-рано плюс евентуален дефицит или минус евентуален дефицит, плюс онази част от новоизтеглените заеми, която не отива за погашения на стари дългове.
Скрито остава как стигаме до тези компоненти. Например, дефицитът се смята като разлика между приходи и разходи, но ние не знаем каква сума е спестена със забавяне на плащанията и прехвърлянето им към тази година. Това по принцип е безполезно, защото европейските стандарти за бюджетна отчетност взимат предвид и възникналите задължения, които са останали неплатени. И сега, за да се скрие от евентуални корекции, държавата отдавна е дресирала сериозна част от своите доставчици и изпълнители на проекти, когато свършат работа да не издават фактури. Така пред Брюксел не се отчитат неплатени задължения, а бизнесът не се бърка да плаща ДДС по фактури, за които не си е получил парите.
Според публикация на „Гласове“, които се позовават на свои източници, сумата на неплатените задължения от минали години година гони около един процент от брутния вътрешен продукт. Също така, през миналата година държавата е спестила 1.9 милиарда лева от инвестиционни разходи. През миналата година бяха събрани и близо милиард лева от авансови вноски по данък печалба от банковия сектор и от други големи данъкоплатци.
Излиза, че ако държавата не си бе спестила инвестициите, ако не бе събирала авансов корпоративен данък и ако не бавеше пари, които дължи на бизнеса, дефицитът наистина щеше да бъде не три а близо пет процента от брутния вътрешен продукт.
Това са проблеми, заметени под килима. Неизпълнението на капиталовата програма означава лошо качество на пътищата, отказ от поддръжка и ремонти и риск от произшествия. Означава по-нисък потенциал за икономически растеж. Бавенето на плащания макар и вече да го приемаме като нещо нормално също забавя паричното обращение и пречи на икономиката да се развива според потенциала си. Накрая остава само енигмата как дефицитът е толкова нисък, а фискалният резерв расте.
Тук има една, ако не добра, поне успокоителна новина. Парите от 18те милиарда лева заеми, които се изтеглиха през миналата година до известна степен са спестени. Или по-скоро заделени.
Миналия октомври повдигнах въпроса как капиталът на Българска банка за развитие е увеличен, но средствата не са отчетени. Оказа се, че тогава процесът просто не е бил приключил. Сега обаче нещата стоят по друг начин. Ако видим баланса на банката, капиталът е увеличен. В перото с ликвидни активи – парични средства също има ръст от близо четири милиарда лева. Само че тези пари са останали във фискалния резерв по подсметка „чужди средства“. От една страна държавата образно се е отказала дъ бъде техен директен собственик и ги е предала на Българска банка за развитие. От друга страна държавната банка се е отказала да ги ползва в оперативната си дейност и ги е поверила за съхранение на държавата. Така ББР се явява кредитор на България с около четири милиарда лева.
Логиката на операцията е парите да се заделят за тази година, в която безвремието безтегловността на удълженото прилагане на миналогодишния бюджет може да се проточат изключително дълго. Както е тръгнало изборите ще са през април, това значи правителство най-рано през май, и бюджет най-рано през юни. А ако не се сформира правителство, миналогодишният бюджет с леките му изменения ще продължи неопределено време. В този смисъл парите на ББР се явяват нещо спестено от миналата година, което да послужи за при необходимост през тази година.
А такава ще изникне. Дали за авансови плащания по проектите от плана за възстановяване и устойчивост, или за покриване на старите задължения, все има за какво да се похарчат.
Добрата новина е, че Министерство на финансите подхожда мъдро, като през 2008 година и се стяга за забавянето на икономиката и политическата криза, трупайки буфери от свободни парични средства. Лошата новина е, че дефицитът за миналата година не отразява реалния проблем на публичните ни финанси. Той е по-голям от отчетените 3.1% ще тежи и през тази година.
Само един пример. През миналата година постъпленията от ДДС са останали неизпълнени с 13%. Въпреки признанията на държавата, че дори неизпълнението е плод на кански усилия, за тази година по ДДС пак са заложени нереалистични цели – ръст от 30%. Това е основният източник на приходи в бюджета и на него се разчита да увеличи приноса си цели три процентни пункта от БВП спрямо миналата година. В условия на забавяща се икономика и на забавяща се инфлация.
Кой каквото и да говори, положението в бюджета е тежко и ще остане такова най-малко през тази година. А да виждаме ние успокоителни данни, е възможно заради чутовните усилия на приходната администрация и креативността на счетоводителите във финансовото министерство.
И да се върнем на ББР
Държавната банка за развитие все по често се употребява като платежен агент на правителството и общините. Тя служи като кредиитор на държавата, посредник във временното уреждане на държавни задължения. За да финасира тези операции тя получава директни каиталови инжекции от правителството. Ако европейската коисия прецени, че те целят улесняване на операции, които не попадат в чистата дефиниция на банковото посредничество, ще има последствия. Тя може да включи ББР в т.нар. „сектор държавно управление“. Тогава увеличението на капитала може да се приеме за държавен разход и елемент, формиращ бюджетния дефицит. Плащанията, които ББР прави, ще може също да се добавят към разходите на държавата.
При такова развитие, макар и държавата да декларира дефицит от само три процента спрямо БВП, , картината пир преизчисляването му на начислена основа ще бъде далеч по-тревожна. И по-близка до нашите оценки.
