От 2022 година насам България ежегодно е в ситуация да тегли многомилиардни заеми, главно предлагайки облигационни емисии на международните капиталови пазари. Причина за това са бюджетните дефицити, които се реализират от 2020 година без изключение. Единственото за отбелязване е, че през 2021 година тегленето на заеми се отлага максимално докато Асен Василев е служебен министър на финансите, защото планира да влезе в политиката с партията, която създават заедно с Кирил Петков – „Продължаваме промяната“. Като всеки популист, той също не желае да бъде свързван с непопулярни действия, и през 2021 година това означава да се пропусне последната възможност за изтегляне на нисколихвени кредити от държавата. Тогава инфлацията започва да се ускорява в глобален мащаб и България не е пропусната от тенденцията. Отказът държавата да се подсигури с дълг преди лихвите да последват хода на инфлацията се вижда през 2022 година, когато най-после се теглят заеми. Асен Василев вече е бил и редовен министър на финансите. В тази роля също пропуска изгодни условия и в крайна сметка облигациите емитирани в края на лятото на 2022 година носят допълнителни разходи в размер на един милиард лева по най-консервативните оценки.
Ако Василев беше действал като държавник, а не като политик, днес щяхме да сме в шестата, а не в четвъртата поредна година, през която се привлича външен дълг и може би обществото щеше да е по-бдително, отколкото е в момента.
Друга причина досега да не се бие сигнал за тревога е, че инфлацията от 202 до 2023 година сериозно увеличава брутния вътрешен продукт в номинално изражение. Тя изпреварва значително развитието на неговия физически обем. Като резултат държавният дълг макар да се удвоява в номинално изражение от 2021 до 2024 година, почти не расте като отношение към брутния вътрешен продукт.
Това развитие успокоява безотговорните политици, но не трябва. Дори отношението на дълга към брутния вътрешен продукт да остане неизменно, разходите за лихви се увеличават. Причина е както антиинфлационната политика на Европейската централна банка, която увеличава базовите си лихвени проценти и така движи нагоре лихвите по останалите заеми, така и уязвимостта на българската икономика. Чуждестранните инвеститори все по-смело тестват толерантността на правителството към повишаване на цената на финансирането и смело си искат доходност за новите заеми, която е видимо по-неизгодна от тази по предишни облигационни емисии.
За шестте години от 2022 до 2028 година прогнозата на Министерство на финансите е, лихвените разходи да се утроят като отношение към брутния вътрешен продукт, а в номинално изражение да се увеличат петкратно. От 650 милиона лева до три милиарда лева.
Не трябва да се подценява още един аспект на задлъжнялостта. Ако икономиката изпадне в рецесия и брутният вътрешен продукт намалее, ще възникнат два риска. Тогава дългът ще нарасне като отношение към брутния вътрешен продукт с всички негативни последствия. Последствията от такова развитие България търпи през 90те години на миналия век.
През 90те години на миналия век България дължи относително постоянно ниво на външния дълг в номинално отношение. Той спада, когато правителството на Любен Беров с министър на финансите Стоян Александров договарят преструктуриране на основната част от външния дълг в брейди облигации и операцията е последвана с леко понижение на номиналния външен дълг, отразено през 1994 година.
В същото време стопанската криза води до девет годишно намаление на брутния вътрешен продукт. Така заради спада на икономиката отношението на дълга към БВП се увеличава около 40 процентни пункта.
Доклад на Световната банка от февруари миналата година прогнозира, че България може да стигне отношение на държавния дълг към брутния вътрешен продукт от 40% през 2040 година и 75% към БВП през 2048 година. Прогнозата се базира на допускане, че не се предприемат реформи, и вече е остаряла, защото реформи не се правят, но задлъжняването протича с далеч по-бързи темпове от тези, които СБ прогнозира.
