Министерство на финансите потвърди, че състезанието между политическите партии да вдигат доходите, вече причинява сериозни проблеми на бюджета. И ако кабинетът сочи разходите за заплати и пенсии като причина за значителния бюджетен дефицит още в края на първото тримесечие, неофициалният сигнал е, че финансите на държавата са пред сериозна криза, ако не се вземат спешни мерки.
Официалните данни
Министерство на финансите съобщи, че към 31 март бюджетният дефицит е 1.5 милиарда евро, или 1.2% от брутния вътрешен продукт. Отношението е огромно. То идва след два поредни месеца на бюджетен дефицит, в който плащанията превишават приходите въпреки двуцифрения темп, с който нарастват. Министерство признава, че вече действа и ефектът на натрупването. Увеличението на пенсиите, на някои заплати и индексирането на всички държавни заплати със закона за удължаване на бюджета.
„Причините за наблюдавания ръст на разходите са, от една страна, базов ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 01 юли 2025 г. с 8,6 на сто. От друга страна, ЗДБРБ за 2025 г. бе обнародван в „Държавен вестник“ в края на месец март 2025 г., като политиката по доходите, заложена в него, не се е прилагала до влизането му в сила. След приемането на закона, заложеното увеличение на възнагражденията бе приложено след месец април, считано от януари 2025 г., поради което за месеците януари-март 2025 г. възнагражденията са по-ниски от определените им размери по действащото към началото на 2026 г. законодателство. Върху разходите за персонал влияние оказват и увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г.“, казва прессъобщението от втори април.
Още проблеми
България е навлязла в период на неконтролируема инфлация още преди кризата в Близкия изток, а войната на САЩ и Израел срещу Иран само задълбочава проблемите.
През януари приходите от данък добавена стойност са се увеличили с 13% на годишна база. Само през февруари увеличението в постъпленията от ДДС е 24% спрямо миналия февруари. Общо за януари и февруари приходите от ДДС растат със 17%. Тези данни са показателни, защото ДДС е функция на икономическия растеж и на инфлацията. Когато приходите растат значително по-бързо от икономиката, обяснението е в сериозното покачване на цените.
Нещо повече. Събраният през февруари ДДС, е върху търговските обороти от януари. Той се приема за месец на „икономическия махмурлук“ и успокоение след засиленото потребление по коледните и новогодишни празници. Увеличаване на приходите през февруари ясно показва приноса на значителната инфлация към допълнителните приходи, сочи в свой анализ специализираният сайт fiscalenmonitor.com.
Все по-очевидно става, че методиката на Националния статистически институт е неспособна, или не желае да измери инфлацията коректно. Затова е едновременно наблюдаваме ниски стойности в официалните данни за ценовия индекс, а растяща част от обществото усеща, че обеднява. Този процес, вече може да се посочи, започна миналата година. При 16% увеличение на номиналния брутен вътрешен продукт (според най-ранните оценки) темп на нарастване от 3% в реално изражение означава, че раздуването на цените е към осем процента или двойно над официалните данни.
Събираемостта от данъци и осигуровки през миналата година е 29% от БВП, което е същото отношение като в предходните години и показва, че допълнителните приходи не са резултат от по-ефективна работа на данъчните и митнически служби. Това се вижда и от приходите от ДДС, които за миналата година са били 9% от БВП. Отново, това е същото отношение като в трите предходни години.
Частично и само за кратко, инфлацията е добра новина поне за бюджета, но само за него. Основен източник на приходи в бюджета е данъкът върху добавената стойност. С повишаването на инфлацията, приходите винаги се увеличават. Затова във финансовото министерство циркулира ведомствен хумор, че ако инфлацията е двуцифрена, бюджетът ще е се изпълни дори при рецесия. Разбира се това е временен ефект и на него не може да се разчита. В средносрочен план подобна ситуация би свила потреблението и тогава бюджетът няма да изпълнява дори при по-високи цени.
Проблемите му вече са видими. Държавата не се справя с посрещане на заложените разходи, камо ли за антикризисни мерки, а в същото време проект на бюджет липсва.
Най-слаба форма от началото на века
Контекстът на тези лоши новини е още по-тревожен. Светът е пред първата от десетилетия енергийна криза и България я посреща в във възможно най-лошо състояние в сравнение с предишните кризи на този век – от 2009 г. и 2020 г.
По данни към края на февруари фискалният резерв е 6.1 милиарда евро, или само 6% от брутния вътрешен продукт. За сравнение, когато България посреща световната финансова криза, фискалният резерв беше в отношение 13% от брутния вътрешен продукт. През 2020 година, преди да се разгърне кризата, причинена от пандемията с коронавирус фискалният резерв беше 8% от брутния вътрешен продукт.
Всичко това показва, че вместо да си прави пиар с мерки против криза, чиито измерения още не могат да се предвидят, кабинетът трябва да работи за натрупване на буфери. Всичко останало на този етап би било безотговорно и аматьорско като подход.
