Бюджетният е с дефицит между два и три милиарда евро, или между 2.5% и 3% от брутния вътрешен продукт сочат предварителни оценки на Министерство на финансите. Месецът още не е приключил, но основните приходи са събрани, а разходи продължават да се правят, главно по инвестиционни направления без да е ясно доколко плащанията са неотложни. Фискалният резерв от своя страна е спаднал до стойности, които почти не оставят фискално пространство за маневриране на правителството.
В него Българска банка за развитие е депозирала 1.4 милиарда евро. Практически, това са всички пари, които банката получи като увеличение на капитала си, но които веднага отдаде за съхранение във фискалния резерв. Така едновременно капиталът й се повиши и фискалният резерв не спадна. Само не се даде обяснение каква е причината за подобен род финансов инженеринг. Сега служебното правителство възнамерява да намали капитала на банката за развитие със същата сума и да върне парите от държавното предприятие в системата на публичните финанси.
Кое трябва да ни притеснява
Вглеждане в бюджета показва, че дефицитът по него не се увеличава равномерно със сходни суми всеки месец. Всеки следващ месец има по-голям дефицит и това се случва при управление на служебното правителство, което прави ударни разходи за инвестиции въпреки ограничения си мандат и въпреки ясното съзнание, че България се изправя не само пред енергийна криза, която има потенциал да се разгърне като икономическа и като продоволствена, но също има видим риск от фискална криза.
Политизираните речи на служебния премиер Андрей Гюров във вторник стигнаха и до ББР. Той посочи необходимостта парите да се върнат на държавата, вместо да стоят в „касички“. Напълно основателно е да се зададе въпросът, „а чии точно касички се пълнят и кой ги пълни с ударното харчене на неговия кабинет“. По-всичко личи, че служебното правителство ползва времевия си прозорец за да разплати колкото може повече инвестиционни разходи и да завещае колкото може по-голям дефицит. Може да се допусне също, че и ресурсът на ББР се тегли, за да бъде изразходван и държавата да остане без никакви ликвидни буфери.
Сходно беше поведението на Асен Василев, който през 2022 почти остави фискалният резерв без свободни наличности. В него станаха само средствата на сребърния фонд. През 2024 година се стигна до там Народното събрание със специално решение да му забрани да се разпорежда със средства отвъд тези, които се плащат по предварително уточнен план. Сегашният служебен министър на финансите Георги Клисурски беше заместник на Асен Василев и днес показва абсолютно същият манталитет на нулева загриженост към фискалната система. Дори въпреки, че сам призна за тежкото състояние, в което се намира.
Сметки с данните за фискалния резерв показват, че ако от него се извадят парите на ББР, и ако правителството не посяга към „Сребърния фонд“ то ще разполага с милиард и половина евро свободен ликвиден ресурс. Фискално пространство за маневриране с такъв номинален размер прави по-малко от два процента от брутния вътрешен продукт и представлява в пъти по-нисък Буфер в сравнение с буфера, който държавата е имала преди, която и да било от трите големи кризи от началото на века до днес.
Алтернативи
Връщане на парите от ББР към правителството означава, че то ще се нуждае от по-малко заеми. Проектобюджетите от миналата есен, които се употребиха като катализатор за протести предвиждаха новите заеми да са около осем процента от брутния вътрешен продукт. След декапитализацията на ББР, потребността от нови заеми ще спадне с 1.4 милиарда евро, или с малко повече от процент спрямо БВП. Не е много, но не е и малко.
Огромният проблем на новото правителство е, че когато се сформира, държавата ще се намира в петия, или дори в шестия месец от годината. Управляващите ще разполагат със силно ограничен времеви прозорец да теглят новите заеми. Рискът ще бъде неотложна потребност от пари и тяхното изтегляне при по-висока лихва.
За да си осигури пространство за маневриране правителството ще се нуждае да освети реалното състояние на публичните финанси. Може би ще е удачно да потърси заеми в размер надхвърлящ прогнозите за дефицита с обяснението, че иска да формира буфер, но ако желае да не обезкървява икономиката, ще трябва да прекрати практиката със забавяне на плащанията и замитането им за следващи отчетни периоди. Така реалният дефицит ще се види пост-фактум, но в края на тази година, повече картината няма да може да се замаскира.
