Българска банка за развитие отново ще се използва за разплащане на правителствени задължения. Този път ролята й се вменява превантивно със закона за удължаване на бюджет 2025. За разлика от 2010 година, когато правителството включи ББР след засилен натиск от страна на бизнеса, който имаше несъбрани вземания от държавата с общ обем над един процент от Брутния вътрешен продукт, този път схемата се активира своевременно.
Защо?
Удължителният закон не позволява на правителството да плаща повече в рамките на един месец от това, което събира през същия месец. В същото време е много възможно приходите да намалеят. Политическата криза и забавянето на икономиката пречат и на бизнеса и на администрацията да работят ефективно. За да не се трупат задължения, които не може да бъдат разплатени, а и за плащане на просрочия плащания ще прави ББР. Тя не е ограничена от закон колко може да плаща. Лимитът й е заложен от самия закон и е 900 милиона лева. Около половин процент от Брутния вътрешен продукт.
При тази схема Българска банка за развитие се явява кредитор на правителството. Държавната банка, има достатъчно ликвидност, може да чака и ще служи като финансов буфер.
Рискът от подобна операция е, че тя няма да остане незабелязана. Европейската статистическа служба – Евростат, както и Европейската комисия следят тези действия. Те може да съобразят, че държавата третира ББР като „здрав крак“, на който да прехвърли временно тежестта. В този случай може да включат банката в обхвата на така наречения „сектор държавно управление“. Тогава част от операциите на банката ще се осчетоводят като държавни разходи и ще се включат в смятането на бюджетния дефицит на начислена база.
Това е стандартът, който прилага Европейската комисия и може да включва повече субекти в сравнение с националната методика. Тя се ограничава до т.нар. Консолидирана фискална програма (консолидирания бюджет). Различно е и третирането на едни и същи операции. Напълно възможно е и вече се е случвало, оценката за бюджетното салдо на Европейската комисия да се окаже много по-различно от тази на българското правителство.
Неизвестни за три милиарда лева
Засега не става ясно защо държавата вдига капитала на ББР с цели четири милиарда лева, тя ще разплати само 900 милиона към частния сектор. Оставяме настрана, че по-високият капитал е база, която позволява на банката да привлича ресурс и така да мултиплицира ресурса си. Инжекцията на държавата се прави за да изпълни операции, които нямат пазарен характер, а са от управленско естество. Затова може да се спекулира, че увеличението на капитала й се равнява на потребностите на държавата от средства, които трябва да плати, но не смее да го направи директно, за да не отчете влошени бюджетни резултати.
Ако това допускане се окаже вярно, изниква въпрос за какво ще служат 3.1 милиарда лева. Това е остатъкът, след като от четирите милиарда лева вноска в капитала на ББР се извадят въпросните 900 милиона. Много е възможно в удължаването на бюджета и през второто тримесечие, лимитът на ББР да се увеличи. Ако е така, ще го видим в следващите седмици, когато се внесе проектозакон за ново удължаване на миналогодишния бюджет.
